18 окт. 2012 г., 10:55

Чрез душите си го живеем

1.2K 0 1

Мисълта ми прониква далече напред,

дъхът ми сътворява живот след живот,

с перото си създавам стихове безчет,

с горещите си длани вечно съм на ход.

 

Излъчвам неповторима любов и мир,

от щастие мога да забравя света.

Намерих и пазя чудесен еликсир –

пламъкът и усмивката на пролетта.

 

Може комета в Земята да се блъсне

или световен потоп да я залее.

За това чувство отново ще възкръснем,

защото чрез душите си го живеем.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...