Чрез душите си го живеем

18.10.2012 г., 10:55 ч.

Поезия » Любовна

850 0 1

Мисълта ми прониква далече напред,

дъхът ми сътворява живот след живот,

с перото си създавам стихове безчет,

с горещите си длани вечно съм на ход.

Излъчвам неповторима любов и мир,

от щастие мога да забравя света.

Намерих и пазя чудесен еликсир –

пламъкът и усмивката на пролетта.

Може комета в Земята да се блъсне

или световен потоп да я залее.

За това чувство отново ще възкръснем,

защото чрез душите си го живеем.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.