18 oct 2012, 10:55

Чрез душите си го живеем

1.2K 0 1

Мисълта ми прониква далече напред,

дъхът ми сътворява живот след живот,

с перото си създавам стихове безчет,

с горещите си длани вечно съм на ход.

 

Излъчвам неповторима любов и мир,

от щастие мога да забравя света.

Намерих и пазя чудесен еликсир –

пламъкът и усмивката на пролетта.

 

Може комета в Земята да се блъсне

или световен потоп да я залее.

За това чувство отново ще възкръснем,

защото чрез душите си го живеем.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...