16 дек. 2011 г., 13:13

Чуден дар 

  Поэзия » Другая
1273 0 29

ЧУДЕН ДАР

 

Зная аз, зная аз –

ти си род на дяда Мраз.

Ти си оня дядо, дето...

със шейна лети в небето,

над поля и над върхари,

сред звезди – безчет пендари,

над морета, езерца...

... Чакат те добри деца.

Те и лошите те чакат

пред елхата еднокрака...

Политици със шкембета,

диванета, мекерета,

с цвят червен и жълт, и син

взират се в един комин...

Във комина на България –

крив, затикнат.. .Стар е.

Пък и кой да го поправи?

Тухли трябват нови, здрави...

Коминочистачът де е?

И перчема де си вее?

Где ли щастие напипват,

като здраво го опипват?

... Хайде, белобради дядо –

всички молят – старо, младо:

„Я повикай дядо Мраз

в приказен дванайсти час,

със червената лопата

да нарине жълто злато,

плод и крави, тежко жито

през комина ни без сито,

мед и масло по реките,

че да лочим до пресита...“

Секна изведнъж молбата,

чръвна се от срам луната.

А под звездния покров –

старец свят, елен – Рудолф –

чудновати, във позлата...

Приземи се в миг шейната.

Грейна покривът ни роден.

Жест последва благороден.

И влетя в комина стар

приказен сърдечен дар.

Ще познаеш ли? – Икона...

... Впряг, сияние

зад склона...

© Алина Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??