Чуден дар
ЧУДЕН ДАР
Зная аз, зная аз –
ти си род на дяда Мраз.
Ти си оня дядо, дето...
със шейна лети в небето,
над поля и над върхари,
сред звезди – безчет пендари,
над морета, езерца...
... Чакат те добри деца.
Те и лошите те чакат
пред елхата еднокрака...
Политици със шкембета,
диванета, мекерета,
с цвят червен и жълт, и син
взират се в един комин...
Във комина на България –
крив, затикнат.. .Стар е.
Пък и кой да го поправи?
Тухли трябват нови, здрави...
Коминочистачът де е?
И перчема де си вее?
Где ли щастие напипват,
като здраво го опипват?
... Хайде, белобради дядо –
всички молят – старо, младо:
„Я повикай дядо Мраз
в приказен дванайсти час,
със червената лопата
да нарине жълто злато,
плод и крави, тежко жито
през комина ни без сито,
мед и масло по реките,
че да лочим до пресита...“
Секна изведнъж молбата,
чръвна се от срам луната.
А под звездния покров –
старец свят, елен – Рудолф –
чудновати, във позлата...
Приземи се в миг шейната.
Грейна покривът ни роден.
Жест последва благороден.
И влетя в комина стар
приказен сърдечен дар.
Ще познаеш ли? – Икона...
... Впряг, сияние
зад склона...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
