Чуден лик светлее,
ручейче се лее.
Птица сладко пее
в приказния ден.
Радва и се смее
слънчев стих във мен.
С Музата живее
знакът вдъхновен.
Свежест зеленее,
вятър леко вее.
В лес дълбок не тлее
влюбен дъх студен.
Чуден лик светлее,
ручейче се лее.
Птица сладко пее
в приказния ден.
Искрено синее
свод непобеден.
В полет тих белее
облак извисен.
Всяка твар копнее,
цвят до цвят лелее.
Пролетта умее
всичко с дух свещен.
Чуден лик светлее,
ручейче се лее.
Птица сладко пее
в приказния ден.
Любовта владее,
аз съм в нежен плен.
Фея хубавее
в свят по- съвършен.
Обичта ми зрее
и над вис се рее
с вяра да посее
дар благословен.
Чуден лик светлее,
ручейче се лее.
Птица сладко пее
в приказния ден.
© Асенчо Грудев Все права защищены