11 янв. 2021 г., 17:59

Чуден лик светлее ( вирле )

991 3 16

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

 

Радва и се смее

слънчев стих във мен.

С Музата живее

знакът вдъхновен.

 

Свежест зеленее,

вятър леко вее.

В лес дълбок не тлее

влюбен дъх студен.

 

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

 

Искрено синее

свод непобеден.

В полет тих белее

облак извисен.

 

Всяка твар копнее,

цвят до цвят лелее.

Пролетта умее

всичко с дух свещен.

 

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

 

Любовта владее,

аз съм в нежен плен.

Фея хубавее

в свят по- съвършен.

 

Обичта ми зрее

и над вис се рее

с вяра да посее

дар благословен.

 

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И с тристишие става, Вал! Ритъмът си е добре! Вирлетата по принцип са двуримни със строга римна схема и припев! За мен си беше предизвикателство да съчиня това тук! Благодаря ти за стихчето! Публикувай си го ако искаш, няма лошо!
  • Грудев, много весело и слънчево е това вирле.
    Ще се пробвам съвсем малко, но не знам, дали с три строфи става

    Вятър вънка вее
    и снегът белее
    в пустото поле.

    Весело се смее.
    Песничка си пее
    Мъничко дете.

    Радост чудна грее.
    Погледът светлее.
    В топлото сърце.

    Зимата вилнее.
    Въздухът студее.
    Приказка зове....

    Май няма тоя ритъм, като четири строфи.
  • Със сигурност съм аз! Благодаря ти, Румяна!
  • Цял си в предпоследния стих! Поздравления
  • Старая се! Отново ти благодаря, Лидия! И ти бъди здрава и вдъхновена!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...