11 янв. 2021 г., 17:59

Чуден лик светлее ( вирле )

986 3 16

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

 

Радва и се смее

слънчев стих във мен.

С Музата живее

знакът вдъхновен.

 

Свежест зеленее,

вятър леко вее.

В лес дълбок не тлее

влюбен дъх студен.

 

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

 

Искрено синее

свод непобеден.

В полет тих белее

облак извисен.

 

Всяка твар копнее,

цвят до цвят лелее.

Пролетта умее

всичко с дух свещен.

 

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

 

Любовта владее,

аз съм в нежен плен.

Фея хубавее

в свят по- съвършен.

 

Обичта ми зрее

и над вис се рее

с вяра да посее

дар благословен.

 

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И с тристишие става, Вал! Ритъмът си е добре! Вирлетата по принцип са двуримни със строга римна схема и припев! За мен си беше предизвикателство да съчиня това тук! Благодаря ти за стихчето! Публикувай си го ако искаш, няма лошо!
  • Грудев, много весело и слънчево е това вирле.
    Ще се пробвам съвсем малко, но не знам, дали с три строфи става

    Вятър вънка вее
    и снегът белее
    в пустото поле.

    Весело се смее.
    Песничка си пее
    Мъничко дете.

    Радост чудна грее.
    Погледът светлее.
    В топлото сърце.

    Зимата вилнее.
    Въздухът студее.
    Приказка зове....

    Май няма тоя ритъм, като четири строфи.
  • Със сигурност съм аз! Благодаря ти, Румяна!
  • Цял си в предпоследния стих! Поздравления
  • Старая се! Отново ти благодаря, Лидия! И ти бъди здрава и вдъхновена!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...