11.01.2021 г., 17:59

Чуден лик светлее ( вирле )

988 3 16

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

 

Радва и се смее

слънчев стих във мен.

С Музата живее

знакът вдъхновен.

 

Свежест зеленее,

вятър леко вее.

В лес дълбок не тлее

влюбен дъх студен.

 

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

 

Искрено синее

свод непобеден.

В полет тих белее

облак извисен.

 

Всяка твар копнее,

цвят до цвят лелее.

Пролетта умее

всичко с дух свещен.

 

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

 

Любовта владее,

аз съм в нежен плен.

Фея хубавее

в свят по- съвършен.

 

Обичта ми зрее

и над вис се рее

с вяра да посее

дар благословен.

 

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И с тристишие става, Вал! Ритъмът си е добре! Вирлетата по принцип са двуримни със строга римна схема и припев! За мен си беше предизвикателство да съчиня това тук! Благодаря ти за стихчето! Публикувай си го ако искаш, няма лошо!
  • Грудев, много весело и слънчево е това вирле.
    Ще се пробвам съвсем малко, но не знам, дали с три строфи става

    Вятър вънка вее
    и снегът белее
    в пустото поле.

    Весело се смее.
    Песничка си пее
    Мъничко дете.

    Радост чудна грее.
    Погледът светлее.
    В топлото сърце.

    Зимата вилнее.
    Въздухът студее.
    Приказка зове....

    Май няма тоя ритъм, като четири строфи.
  • Със сигурност съм аз! Благодаря ти, Румяна!
  • Цял си в предпоследния стих! Поздравления
  • Старая се! Отново ти благодаря, Лидия! И ти бъди здрава и вдъхновена!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...