11.01.2021 г., 17:59

Чуден лик светлее ( вирле )

983 3 16

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

 

Радва и се смее

слънчев стих във мен.

С Музата живее

знакът вдъхновен.

 

Свежест зеленее,

вятър леко вее.

В лес дълбок не тлее

влюбен дъх студен.

 

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

 

Искрено синее

свод непобеден.

В полет тих белее

облак извисен.

 

Всяка твар копнее,

цвят до цвят лелее.

Пролетта умее

всичко с дух свещен.

 

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

 

Любовта владее,

аз съм в нежен плен.

Фея хубавее

в свят по- съвършен.

 

Обичта ми зрее

и над вис се рее

с вяра да посее

дар благословен.

 

  Чуден лик светлее,

  ручейче се лее.

  Птица сладко пее

  в приказния ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И с тристишие става, Вал! Ритъмът си е добре! Вирлетата по принцип са двуримни със строга римна схема и припев! За мен си беше предизвикателство да съчиня това тук! Благодаря ти за стихчето! Публикувай си го ако искаш, няма лошо!
  • Грудев, много весело и слънчево е това вирле.
    Ще се пробвам съвсем малко, но не знам, дали с три строфи става

    Вятър вънка вее
    и снегът белее
    в пустото поле.

    Весело се смее.
    Песничка си пее
    Мъничко дете.

    Радост чудна грее.
    Погледът светлее.
    В топлото сърце.

    Зимата вилнее.
    Въздухът студее.
    Приказка зове....

    Май няма тоя ритъм, като четири строфи.
  • Със сигурност съм аз! Благодаря ти, Румяна!
  • Цял си в предпоследния стих! Поздравления
  • Старая се! Отново ти благодаря, Лидия! И ти бъди здрава и вдъхновена!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...