Чудеса под слънцето
Въздушни милувки от пух на тополи,
слънцето пъпли по небесния друм.
Реят се птици – небесни гондоли,
бягство за кратко от градския шум.
В парка следобед придремва неделята,
килнала смешно на старец каскета.
Само любовта, без умора от делника
кацна на пейка над два силуета.
Прошепна на нея: „Очите му виж,
насред деня – звездици сияйни!“
После на него: „Сърцето тупти,
по - красиво, когато сте двама!
Обичта ви да бъде слънчево цвете,
дъх поетичен! И муза за рима!
Нека е песен от щурчетата лете!
Мост за двама от лято към зима!“
В чудото вярвайте! Нерядко се случва.
То не почива дори и в неделя!
На рамото кацва и любовта подшушва…
Да сте я виждали случайно къде е?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
Благодаря ти за топлите думи, винаги си била толкова мила!💖🤗
