Чудесата с чек не стават
Звучи почти като обида,
речта на този шарен свят:
по Коледа и по Великден –
един и същи маскарад.
Предимно фалш е, общо взето,
един е жаден, друг – препил,
и от Мария-Антоанета
светът не се е променил.
Ще пукне ревматична става
под някой стар комин без дим.
Човечеството се смалява
под тонове излишен грим.
Пирува ситият и пие,
а бедният будува пак.
На масата шише ракия
разрежда празничния мрак.
Не съм пророк, мечти не сбъдвам,
но знам, че в този калпав век,
не се превързва гузна съвест
с един подписан банков чек!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
