14 сент. 2007 г., 19:44

Чудната гора

647 0 1

 Ден след ден дъждът валя,
а на двадесетия, само рано сутринта.
И тогава в този ден, след като не бе студен,
всичко живо се събуди и започна да се чуди
на красивата дъга над просторните поля.

  - Слънцето така пече - вика малкото мече.
  - Искам, мамо - казва то - медец. А пък някакъв врабец
чу и се присмя на таз мечешка шега.
Врабчо вика: - Дай ми ти на мен, цял хамбар със
жито пълен той да е до горе.
Донеси го, пък ме гледай колко съм доволен.

 Тъй във този хубав ден, тръгнал бе за нейде пременен,
Вълчо горския пазач, на овцете в село щял да става
той гледач. Срешна го и Кума Лиса и муцунка тя облиза,
само като си помисли колко чудни, колко вкусни са кокошките,
навънка пуснати.
    
 Най-накрая Зайо Байо вън излезе да се мае,
да се чуди кой и що тъй решил е да го буди,
но накрая той разбра за тъй чудната дъга.

 И така денят им мина, мина, да - и си замина,
а животните си помечтаха, помечтаха си и се прибраха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ян Тра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ехе-е-е-е-е-е-е!
    Браво!!!
    Не губи никога точно тази багра в писането, пък и в живота въобще.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...