Ден след ден дъждът валя,
а на двадесетия, само рано сутринта.
И тогава в този ден, след като не бе студен,
всичко живо се събуди и започна да се чуди
на красивата дъга над просторните поля.
- Слънцето така пече - вика малкото мече.
- Искам, мамо - казва то - медец. А пък някакъв врабец
чу и се присмя на таз мечешка шега.
Врабчо вика: - Дай ми ти на мен, цял хамбар със
жито пълен той да е до горе.
Донеси го, пък ме гледай колко съм доволен.
Тъй във този хубав ден, тръгнал бе за нейде пременен,
Вълчо горския пазач, на овцете в село щял да става
той гледач. Срешна го и Кума Лиса и муцунка тя облиза,
само като си помисли колко чудни, колко вкусни са кокошките,
навънка пуснати.
Най-накрая Зайо Байо вън излезе да се мае,
да се чуди кой и що тъй решил е да го буди,
но накрая той разбра за тъй чудната дъга.
И така денят им мина, мина, да - и си замина,
а животните си помечтаха, помечтаха си и се прибраха.
© Ян Тра All rights reserved.
Браво!!!
Не губи никога точно тази багра в писането, пък и в живота въобще.