9 мар. 2013 г., 14:10

Чудната разходка с влакче

1.2K 0 1

С влакче чудесно аз пътувам.

През прозорчето надничам

и виждам - крава в поле, дет′

крила няма, ала лети.

Посевите не блестят, ала

тук, да.Влакчето чудно рече „ПУФ“ -

спира. Кат′ спря, видях едно говорещо

мече. Гледам - то любезно - поздрави

ме и си отмина.

От таз обиколка с чудно влакче

УМОРИХ СЕ!

Сгуших се в скута на моята

мила майчица и заспах!

                                                       Б. Тодорова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благовеста Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...