9.03.2013 г., 14:10

Чудната разходка с влакче

1.2K 0 1

С влакче чудесно аз пътувам.

През прозорчето надничам

и виждам - крава в поле, дет′

крила няма, ала лети.

Посевите не блестят, ала

тук, да.Влакчето чудно рече „ПУФ“ -

спира. Кат′ спря, видях едно говорещо

мече. Гледам - то любезно - поздрави

ме и си отмина.

От таз обиколка с чудно влакче

УМОРИХ СЕ!

Сгуших се в скута на моята

мила майчица и заспах!

                                                       Б. Тодорова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благовеста Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...