Mar 9, 2013, 2:10 PM

Чудната разходка с влакче

Poetry » For children

1.2K 0 1

С влакче чудесно аз пътувам.

През прозорчето надничам

и виждам - крава в поле, дет′

крила няма, ала лети.

Посевите не блестят, ала

тук, да.Влакчето чудно рече „ПУФ“ -

спира. Кат′ спря, видях едно говорещо

мече. Гледам - то любезно - поздрави

ме и си отмина.

От таз обиколка с чудно влакче

УМОРИХ СЕ!

Сгуших се в скута на моята

мила майчица и заспах!

Б. Тодорова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0