5 нояб. 2009 г., 01:19

Чудните мостове

972 0 5

Октомври е, Родопите дивят 
и плуват в пъстроцветие и скреж.
Мъгла ги е обвила в памучната си мекота,
пухкав сняг краси ги с бялата  одежда.
По пътеката напред вървим,
о, всичко е красиво, всичко свети,
снежинки с нежния си танц ни поздравят,
пропаст зее, затворих  очи, от страх обзета.
Отварям ги, да видя пак  пейзажът,

подреден с покоряваща прилежност. 
Вижте тази природна красота, 
че няма никъде такава гледка!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С обич от мен за вас Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се че съм успяла поне малко да обрисувам тази красота, простете че е толкова кратко, но още съм пеленаче в поезията
  • покоряваща прилежност!
  • Аз съм бил и потвърждавам, че е така!
    Красиво си го разказала..
    Привет!
  • Не съм била там, но от твоят стих усетих красотата им. БЛАГОДАРЯ!
  • Видях ги през август.Наистина са много красиви,а в твоя стих усетих зимната им красота.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...