5.11.2009 г., 1:19

Чудните мостове

975 0 5

Октомври е, Родопите дивят 
и плуват в пъстроцветие и скреж.
Мъгла ги е обвила в памучната си мекота,
пухкав сняг краси ги с бялата  одежда.
По пътеката напред вървим,
о, всичко е красиво, всичко свети,
снежинки с нежния си танц ни поздравят,
пропаст зее, затворих  очи, от страх обзета.
Отварям ги, да видя пак  пейзажът,

подреден с покоряваща прилежност. 
Вижте тази природна красота, 
че няма никъде такава гледка!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С обич от мен за вас Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се че съм успяла поне малко да обрисувам тази красота, простете че е толкова кратко, но още съм пеленаче в поезията
  • покоряваща прилежност!
  • Аз съм бил и потвърждавам, че е така!
    Красиво си го разказала..
    Привет!
  • Не съм била там, но от твоят стих усетих красотата им. БЛАГОДАРЯ!
  • Видях ги през август.Наистина са много красиви,а в твоя стих усетих зимната им красота.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...