5.11.2009 г., 1:19

Чудните мостове

980 0 5

Октомври е, Родопите дивят 
и плуват в пъстроцветие и скреж.
Мъгла ги е обвила в памучната си мекота,
пухкав сняг краси ги с бялата  одежда.
По пътеката напред вървим,
о, всичко е красиво, всичко свети,
снежинки с нежния си танц ни поздравят,
пропаст зее, затворих  очи, от страх обзета.
Отварям ги, да видя пак  пейзажът,

подреден с покоряваща прилежност. 
Вижте тази природна красота, 
че няма никъде такава гледка!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С обич от мен за вас Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се че съм успяла поне малко да обрисувам тази красота, простете че е толкова кратко, но още съм пеленаче в поезията
  • покоряваща прилежност!
  • Аз съм бил и потвърждавам, че е така!
    Красиво си го разказала..
    Привет!
  • Не съм била там, но от твоят стих усетих красотата им. БЛАГОДАРЯ!
  • Видях ги през август.Наистина са много красиви,а в твоя стих усетих зимната им красота.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...