Октомври е, Родопите дивят
и плуват в пъстроцветие и скреж.
Мъгла ги е обвила в памучната си мекота,
пухкав сняг краси ги с бялата одежда.
По пътеката напред вървим,
о, всичко е красиво, всичко свети,
снежинки с нежния си танц ни поздравят,
пропаст зее, затворих очи, от страх обзета.
Отварям ги, да видя пак пейзажът,
подреден с покоряваща прилежност.
Вижте тази природна красота,
че няма никъде такава гледка!!
© С обич от мен за вас All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
