2 февр. 2015 г., 17:36

Чудо...

868 0 1

Посвещавам на Радка Атанасова


В  прекрасен януарски ден

Съдбата срещна те със мен.

На прага в магазинче спрях.
Жена с очарование видях.

 

Красива, със усмивка мила.

И поглед в мене устремила.

Протегна ми приятелска ръка.
Завинаги обля ме с топлина.

 

И оттогава си... специална.

За мен си просто гениална.

Без тебе дните ми са празни.

Тъй скучни и еднообразни.


Ти слънчев лъч си в моя ден.
Животът с теб не е обикновен.
Смехът ми върна и живота.

Спаси ме сякаш от Голгота.

 

Така от този ден до днес

Без никакви съмнения, с финес.

Дарявам си  сърцето безусловно.
На теб, създание духовно.

 

За мен си чудо, знам, че знаеш.
Омайваш, смела си, мечтаеш.
И водиш ме към висините.
Към съвършенство в бъднините.

 

12.01.2015г.

©shon 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Упорита Добродушкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...