Feb 2, 2015, 5:36 PM

Чудо...

  Poetry » Civic
872 0 1

Посвещавам на Радка Атанасова


В  прекрасен януарски ден

Съдбата срещна те със мен.

На прага в магазинче спрях.
Жена с очарование видях.

 

Красива, със усмивка мила.

И поглед в мене устремила.

Протегна ми приятелска ръка.
Завинаги обля ме с топлина.

 

И оттогава си... специална.

За мен си просто гениална.

Без тебе дните ми са празни.

Тъй скучни и еднообразни.


Ти слънчев лъч си в моя ден.
Животът с теб не е обикновен.
Смехът ми върна и живота.

Спаси ме сякаш от Голгота.

 

Така от този ден до днес

Без никакви съмнения, с финес.

Дарявам си  сърцето безусловно.
На теб, създание духовно.

 

За мен си чудо, знам, че знаеш.
Омайваш, смела си, мечтаеш.
И водиш ме към висините.
Към съвършенство в бъднините.

 

12.01.2015г.

©shon 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Упорита Добродушкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...