Feb 2, 2015, 5:36 PM

Чудо...

  Poetry » Civic
866 0 1

Посвещавам на Радка Атанасова


В  прекрасен януарски ден

Съдбата срещна те със мен.

На прага в магазинче спрях.
Жена с очарование видях.

 

Красива, със усмивка мила.

И поглед в мене устремила.

Протегна ми приятелска ръка.
Завинаги обля ме с топлина.

 

И оттогава си... специална.

За мен си просто гениална.

Без тебе дните ми са празни.

Тъй скучни и еднообразни.


Ти слънчев лъч си в моя ден.
Животът с теб не е обикновен.
Смехът ми върна и живота.

Спаси ме сякаш от Голгота.

 

Така от този ден до днес

Без никакви съмнения, с финес.

Дарявам си  сърцето безусловно.
На теб, създание духовно.

 

За мен си чудо, знам, че знаеш.
Омайваш, смела си, мечтаеш.
И водиш ме към висините.
Към съвършенство в бъднините.

 

12.01.2015г.

©shon 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Упорита Добродушкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...