2.02.2015 г., 17:36

Чудо...

870 0 1

Посвещавам на Радка Атанасова


В  прекрасен януарски ден

Съдбата срещна те със мен.

На прага в магазинче спрях.
Жена с очарование видях.

 

Красива, със усмивка мила.

И поглед в мене устремила.

Протегна ми приятелска ръка.
Завинаги обля ме с топлина.

 

И оттогава си... специална.

За мен си просто гениална.

Без тебе дните ми са празни.

Тъй скучни и еднообразни.


Ти слънчев лъч си в моя ден.
Животът с теб не е обикновен.
Смехът ми върна и живота.

Спаси ме сякаш от Голгота.

 

Така от този ден до днес

Без никакви съмнения, с финес.

Дарявам си  сърцето безусловно.
На теб, създание духовно.

 

За мен си чудо, знам, че знаеш.
Омайваш, смела си, мечтаеш.
И водиш ме към висините.
Към съвършенство в бъднините.

 

12.01.2015г.

©shon 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Упорита Добродушкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...