Търсим го някъде около, извън нас...
А не е ли чудо, че сме се родили...
на Любовта съдбовно градивния глас...
пътищата светли, бурни, мълчаливи...?
Не е ли чудо синьото небе край нас,
Земята, която непрекъснато се преражда,
реди промените във земния атлас -
не умира, въпреки войни и вражди?
Не е ли чудо Мисълта без предели,
Мъдростта затворена в грахово зърно,
Истините брегове и океани прелетели,
за да създадат от света едно общество? ...