10.11.2019 г., 12:36

Чудото

420 0 0

ЧУДОТО

 

Търсим го някъде около, извън нас...

А не е ли чудо, че сме се родили...

на Любовта съдбовно градивния глас...

пътищата светли, бурни, мълчаливи...?

 

Не е ли чудо синьото небе край нас,

Земята, която непрекъснато се преражда,

реди промените във земния атлас -

не умира, въпреки войни и вражди?

 

Не е ли чудо Мисълта без предели,

Мъдростта затворена в грахово зърно,

Истините брегове и океани прелетели,

за да създадат от света едно общество?

 

Не е ли чудо, че за всичко много знаем,

но то е частица от Божественото знание

и трябва, смирени, Богу да признаем,

че с Него сме във вечно състезание?

 

Чудо е, че Той, любящ, ни позволява

да навлизаме дълбоко в същността му,

търпение към децата свои проявява,

поправя грешките от глупостта ни...

 

Чудото не идва от някъде случайно.

Ние в сърцата и душите го творим.

В обществото то става дълготрайно

Крайъгълен камък, върху който градим.

 

10 11 2019

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...