30 мар. 2021 г., 14:32

Чудото

1.2K 3 4

Май било е така. Вик сред нищото.

В “Битие“ нито дума не пишело.

И пророците явно пропуснали

откъде и защо се е спуснало.

 

Най-нечакано, в миг се отприщило -

като огън без дом над огнището,

като хала сиротно засвирила,

като сетния дъх пред умиране.

 

Май било е така. Не присъствахме.

Като съдове бяхме разпръснати.

Като угар се бяхме пропукали,

светлината му просто не всмукахме.

 

То дошло и заварило слепите,

две души без посока и трепети.

Повъртяло се малко и тръгнало.

С теб защо, че е тук, се залъгваме?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Калъчева Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

  • Кой ли пък разбира, DIMO NIC? Деа, Миночка, благодаря ви за коментарите.
  • DIMO NIC, стихотворението е в "Любовни", защото няма категория "Нелюбовни". Не знам как се възприема отстрани, но става въпрос за любов (именно това е чудото), която не се случва.
  • Колко истинско...
  • Много истинско и смислено.Права си, понякога сме слепи за чудото, а то може да се прояви в най - дребни за нас неща! Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...