Чудото
Май било е така. Вик сред нищото.
В “Битие“ нито дума не пишело.
И пророците явно пропуснали
откъде и защо се е спуснало.
Най-нечакано, в миг се отприщило -
като огън без дом над огнището,
като хала сиротно засвирила,
като сетния дъх пред умиране.
Май било е така. Не присъствахме.
Като съдове бяхме разпръснати.
Като угар се бяхме пропукали,
светлината му просто не всмукахме.
То дошло и заварило слепите,
две души без посока и трепети.
Повъртяло се малко и тръгнало.
С теб защо, че е тук, се залъгваме?
© Богдана Калъчева All rights reserved.
