22 окт. 2022 г., 12:10

Чудото живот

1.3K 8 33

За чудото, наречено Живот
помислихме ли,
колко малко знаем!
В капана на житейските несгоди
не чувстваме в Природата ухание.

 

Търпим обрати, болки и вини,
изгубваме доверие изцяло.
Не можем да се видим отстрани,
а щастието пак е отлетяло...

 

Дали накрая всичките злини
ще ни пожалят, или ще ни сринат?
Ще молим участта си да сменим,
в живота ни да не избухват мини.

 

А чудесата случват се сред нас –
след листопада идва трудна Зима.
И вярата ли Пролет ни поднася?
И мислим ли, че чудна Пролет има!

 

На всичко, що Природата твори
докоснали сме се до кръговрата.
Загубихме се в Тъмните Гори,
но Бог
за да живеем ги е пратил!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Иржи! Наистина е чудо нашия живот, виждала съм чудеса на изцеление, как Бог, или съдбата свързва сродни души! Сетивата ни са ограничени, и наистина сме като изгубени деца в тъмните гори. Но е силна моята вяра, че ще настъпи часът на прозрение и всичко ще ни се изясни!
  • И,въпреки че има учени, които искат да обяснят всички чудеса, чрез еволюции, Бог или научни заключения, никога няма да е ясно как така е изграден човекът например! Как е "помислено" за ролята на всяка клетка, на всеки орган или тръбичка! Ами цветята? От едно семенце се ражда същото цвете със същия цвят и вид! И колко още чудеса...Прекрасно си се изразила "Загубихме се в тъмните гори, но Бог за да живеем ги е пратил"... Адмирации, Тони!
  • Благодаря, Злати! Хубав ден ти желая!
  • На чудото, наречено живот, ти чуден стих си посветила! Реалност никоя не си спестила. Прекрасно е, Тони! Поздравления, мила!
  • Благодаря ти, Мария за коментара. Така е, всеки ден е отстояване на нашите ценности и тази равносметка, която си правим. Ако може, както вече писах, да дадем достоен финал!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...