Каква е тази дивна песен,
която във сърцето ми звъни,
след оня ден, под цъфнал кестен,
когато със целувка ме дари.
Защо така дъхът ми спира
и броди озарен от светлина,
из дебрите на моята щастлива,
изпълнена с любов душа.
Защо съня ми бяга в тъмнината,
където сенки две, сред дъхави цветя,
прегърнати се взират в светлината,
на тайнствената огнена луна.
Зората с тиха ласка гали,
очи отварям, чула дивен зов,
зовът на първите сигнали,
на чудото, наречено Любов!