Наказа ме достатъчно,

повече отколкото заслужавах!

Аз пък ти прощавах достатъчно,

повече отколкото заслужаваше!

Примами ме с измамна нежност

Пусна мъгла около възприятията ми

Обви сърцето ми с фалшиви думи

Нахрани душата ми с лъжовни обещания.

Всичко изглежда като фарс сега...

Вбесяваш ме!

Провокираш най-ужасното чудовище у мен!

Онова, което така грижовно бях скрила

в най-дълбокия ъгъл на личността си.

Знаеш го, онова несигурното, грозното,

онова, което се мрази, когато се докосне до света

и някой му настъпи опашката.

А ти я настъпваш постоянно, риташ го, дърпаш го към пропастта.

Не е нужно, то може и само.

Острият ти език пробива рани в сърцето му.

Не е нужно то може и само.

Копнея да го погалиш по главичката

и да му кажеш, че всичко ще бъде наред,

Че никога няма да го оставиш,

колкото и да е грозно и отблъскващо,

Защото знаеш, че може да се превърне

в най-красивата птица на света.

Но ти не знаеш, нали?

Защото си сляп и никога не си искал да прогледнеш по-далеч

от усмивката и дантелените бикини.

Уви, пренебрежението ти отряза едното крило.

Позволи ми да запазя поне другото, моля!

Ще ми е нужно.

Някой друг чака за него.