Чуй ме, Боже
Чуй ме горе, мили Боже,
стискам зъби, вън е зима.
Нека в този век тревожен
кризата да ни подмине.
Да нахлуе тука пролет!
После лято да се кротне
и на щъркелите в полет
да усетя странен подтик:
да се вдигна над блатото,
да зарея два-три кръга
и да видя в паст на злото
как остена всеки ръга.
Над села и над градчета
сякаш минала е хала
и прокудила далече
младите за своя залък.
Иде есен, мили Боже,
криза всичкото измете
и на този век тревожен
ще береме плодовете...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
