Mar 31, 2012, 10:13 AM

Чуй ме, Боже

  Poetry » Other
1.4K 0 3

Чуй ме горе, мили Боже,

стискам зъби, вън е зима.

Нека в този век тревожен

кризата да ни подмине.

 

Да нахлуе тука пролет!

После лято да се кротне

и на щъркелите в полет

да усетя странен подтик:

 

да се вдигна над блатото,

да зарея два-три кръга

и да видя в паст на злото

как остена всеки ръга.

 

Над села и над градчета

сякаш минала е хала

и прокудила далече

младите за своя залък.

 

Иде есен, мили Боже,

криза всичкото измете

и на този век тревожен

ще береме плодовете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...