Целуни ме като за последно,
а после при нея си върви.
А аз, в агония поредна,
ще събирам в шепите сълзи.
За последно думите кажи...
че аз съм твойта мъничка принцеса
и по своя път си продължи,
че тя те чака, пита се къде си...
Хайде тръгвай, мене не мисли...
мога да остана и сама.
Споменът във мене ще гори...
в сълзите свои ще го угася.
Пък тази - изгарящата болка,
която виждаш в моите очи -
ще я преглътна като залък,
ще мине, макар и да ми погорчи.
Онази - любовта ти нова...
почерни всички мои дни!
Сърцето й ще потопя в отрова,
ако посмее да те нарани.
За годините любов не страдай,
ще свикнеш бързо с новите мечти.
Ако пък не - насила не оставай.
Обади се, ако ти липсват моите очи.
Мечо, липсваш ми ужасно много!
Обичам те!!!
© Ина Все права защищены