Чужда

Чужда

Обещах си вече да не плача,

колкото и да боли...

Обещах си вече да не ти показвам слабост,

колкото и да горчи...

Ще съм ледена принцеса,

ще живея в своя свят, изтъкан

от розови мечти...

Ще бъда друга... дори и груба...

Да стана чужда – това мечтая,

дори презрение да видя в твоите очи...

Да тичам мога и ще го направя,

не ме гони, остави ме да избягам...

Ще усещаш присъствието ми нощем,

Хайде, протегни ръце да ме прегърнеш,

нека те боли...

Не, не искам да си връщам.

Не съм и никоя да те наказвам,

но нека Бог да ти прости

за болката, която ти ми причини...