Чужда
Чужда
Обещах си вече да не плача,
колкото и да боли...
Обещах си вече да не ти показвам слабост,
колкото и да горчи...
Ще съм ледена принцеса,
ще живея в своя свят, изтъкан
от розови мечти...
Ще бъда друга... дори и груба...
Да стана чужда – това мечтая,
дори презрение да видя в твоите очи...
Да тичам мога и ще го направя,
не ме гони, остави ме да избягам...
Ще усещаш присъствието ми нощем,
Хайде, протегни ръце да ме прегърнеш,
нека те боли...
Не, не искам да си връщам.
Не съм и никоя да те наказвам,
но нека Бог да ти прости
за болката, която ти ми причини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Стефанова Всички права запазени