9.01.2011 г., 14:58

Чужда

1.2K 0 0

Чужда

 

Обещах си вече да не плача,

колкото и да боли...

Обещах си вече да не ти показвам слабост,

колкото и да горчи...

Ще съм ледена принцеса,

ще живея в своя свят, изтъкан

от розови мечти...

Ще бъда друга... дори и груба...

Да стана чужда – това мечтая,

дори презрение да видя в твоите очи...

Да тичам мога и ще го направя,

не ме гони, остави ме да избягам...

Ще усещаш присъствието ми нощем,

Хайде, протегни ръце да ме прегърнеш,

нека те боли...

Не, не искам да си връщам.

Не съм и никоя да те наказвам,

но нека Бог да ти прости

за болката, която ти ми причини...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...