Присъствието ти гъделичка сетивата ми.

Сресва мислите ми до една -прилежно.

Бърчи настроението ми смутено и ме търси всяка вечер -безуспешно.

Подарил писмата ми на друга,

да ме срещнеш във съня се каниш.

Беден и незрящ,с изпълнена присъда,

да не помниш нищо днес се молиш.

Извалях се вече и ме няма.

Печална в дъното на болката ти се откривам.

Да бъда друга,някак твоя-непонятна-

презрението си даже не прикривам.

Върви си, свърши се пределът

на тишината ми безумна и бездънна.

Да съм твоя вече не умея и не искам!

Родих се днес и вече ще съм чужда!