Присъствието ти гъделичка сетивата ми.
Сресва мислите ми до една -прилежно.
Бърчи настроението ми смутено и ме търси всяка вечер -безуспешно.
Подарил писмата ми на друга,
да ме срещнеш във съня се каниш.
Беден и незрящ,с изпълнена присъда,
да не помниш нищо днес се молиш.
Извалях се вече и ме няма.
Печална в дъното на болката ти се откривам.
Да бъда друга,някак твоя-непонятна-
презрението си даже не прикривам.
Върви си, свърши се пределът ...