Чужда мечта
Чужда мечта
Прибирах се бавно,
подсвирквах си тихо
и тайничко мислех за… разни неща…
И както се реех в облаци плавно,
аха, да се блъсна в чужда мечта.
Аз крачка надясно,
тя крачка наляво,
аз крачка наляво, обратното тя.
Танцувахме танца в такта неясен,
най-после се спрях и поклатих глава.
Е, хайде минавай!
Посочих ù пътя,
а тя ме погледна с такива очи.
После ме хвана с ръката под лакът
и тихо прошепна „Върви и мълчи!”
А, няма да стане!
Тя тази прекрасна
уста, ми е дадена баш, затова…
И как се оставих така да ме хване
не някаква моя, а чужда мечта?!
Реших, че ще тичам…
Погледнах последно
в тези огромни, такива очи.
Усетих внезапно, че тя ме привлича
и някак естествено я присвоих.
Сега и се смея
защото излезе,
че била не чужда, а моя мечта.
И просто мечтали сме двама за нея.
Тя само ни срещна и ни събра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Керанка Иванова Все права защищены
