Чужда зима
От небето на спомена заваляха снежинки
и пронизаха залеза с вледенени криле.
Ръкомахаха спомени - бледите снимки
на сърца, короновани с власт на силни крале.
А един се затича със закана към зимата,
доверчиво повярвал в своя кралски мираж.
Но снегът след минути затрупа пъртината
и смелчагът замръзна в тъжен фотоколаж.
Заваля безнадеждно, заваля с отчаяние,
сякаш зимна прокоба над мечтите вали.
Слънце, много те моля, дай ми знак-заклинание,
че ще пазиш сърцето ми! И над мен се смили!
Още аз не изрекла тези думи молитвени,
ти прегърна дъха ми - трепетлика от страх.
И в небето на нашите чувства политнали,
незалязваща обич в безкрая видях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
