26 июл. 2009 г., 11:49
Чуждата болка е мартенски сняг
Чуждата болка е мартенски сняг
Чуждата болка е мартенски сняг...
Топи се, едва наваляла!...
Чуждата горест препускащ е впряг...
Ще изчезне след миг зад превала...
Сълзите на другите смешно сладнят...
Не ще загорчат като нашите!...
На чуждите гробища къс е денят!...
И все недопълнени чашите...
Гробовете даже изглеждат така
са някак по-плитко копани!...
Кръвта не прилича на гъста река
от чуждите трънени рани!...
Не стяга забрадката черна дори,
безлично плющи некрологът!...
Свещта ù за помен по-бързо гори -
на чуждата хорска тревога...
А житото чуждо е с друг аромат,
на гърлото то не присяда!...
И кръстът забучен е по-малко свят!...
По-лесно за чужди се страда!
Но все пак не искам във ничия скръб
товара на други да взимам!
Егоист съм!... И нека до Смърт ме корят!...
Достатъчно грижи си имам...
п.п. наистина съм егоист!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=106200
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хм,егоист....едва ли!
-
С такива откровения е открояват големите хора! Дребните - критикуват, а такива като мен четат, покланят се и продължават към следващия още по вълнуващ стих на автора!
-
Ладида...
въпросът не беше в "шестиците" и положителните коментари за които знам , че е така! спор няма...
подразни ме защо намираш едно отровение за толкова грозно дело?
това ми беше въпроса!
бъди здрава!!!
п.п.и не е трябвало да си триеш комента под онзи стих...
един повече или по малко няма никакво значение...! -
Съжелявам, Два Вълка! Знам, че съм критична. Знам, че в този форум да си критичен не е добре, защото всеки търси одобрение (включително и аз, естествено). Но понякога се питам колко от "позитивните" коментари и 6-тици не са просто в изблик на... сантименталност. Както и да е, прав си, че от негативните коментари няма смисъл, но иначе пък е съвсем скучно: "браво, отлично, много добре, хареса ми..." Всичко в този дух... Не знам. Самата аз се обърквам.
И все пак смятам, че уважавам достатъчно хората, които пишат, за да си позволявам критика... И все пак... Понякога... Не сме деца и не пишем за първи път! Въпросът е в критериите!
Съжелявам за несдържания си коментар на предишното ти стихотворение и искам да знаеш, че го изтрих. Този форум очевидно не е място за критика. А 6-тиците на последния ми разказ след негативния ми коментар намаляха. Което най-вероятно няма много общо с качеството на написаното, уви. Което исках да кажа. -
Ладида...откога признаването на лошите черти в характера е грозно...???не всеки го умее, нали???трябва голяма сила за това! ти дали я имаш?сигурен съм , че не си перфектна!и защо си мислиш, че това не е лирическият герой...хората които ме познават ще ти кажат, че съм готов да си дам и ризата от гърба...!
поздрави...!!!
п.п. и това ли ти е любимата дума"грозно"?защото я видях и на още места...
и пиши! пиши така, че да те четат с удоволствие...!!!
-
Това повече ми хареса. Дори мисля, че е добро. Но да си егоист е грозно. Да си го признаваш - още повече! Поздрав най-сърдечен!
-
Агииии! Приятелю, желая ти никога да не се налага да чувтстваш своя болка. Стихът ти стига много дълбоко в душата! Невероятен си и знаеш колко много те харесвам!!!!
-
Вълкът е неразгадана тайна...и нека си остане...Поезията също- и така ще си остане...И тъй като аз съм от тези,за които изкуството
не е отчетен доклад,нито биографична справка-стихотворението е една
болка от това,че остава чужда-чуждата мъка, а егоистите нямат навик да забелязват това.../Виолета Томова/ -
Благодаря ти, Агоп за Вълчата подкрепа! Благодаря ти...
-
Силен стих. Хубаво пишеш.
-
)
а тревата на съседа е винаги по-зелена -
Прав си, трудно е да усетиш чуждата болка.........
Болката е лично нещо .......... -
Поздрав за Истината!
-
Стиховете ти са великолепни! Мисъл, чувство, позиция - от всичко по много! За егоизма - защитна реакция на фина чувствителност, иначе не би поникнал стих върху тази деликатна територия. И то какъв само стих! Благодаря ти!
-
Много си раним Вълчо.А душата ти свети...
Прегръщам те! -
благодаря ти за чудесната песен на Флойд, Приятелю....
страхотна е!
между другото идеята за този стих се роди като гледах чуждата болка и страдание в"Пирогов"и съпоставяйки я с моята се пръкнаха тези думи които ги събрах в стихотворение!
поздрави....!
-
Много издълбоко дълбае този стих!!!
Тази болка не подминава никой и ни е достатъчно, че тя ще е чужда за дугите.
Силен, с тежест и стойност стих!!! -
Трогна ме!Пишеш срахотно!
-
Своето с "чуждото" лесно дели се...
Трудно се смесва защото сме хора.
Всеки от нас е почти егоист
и почти не обича за туй да говори...
А камо ли да го превърне във стих!
Поздравления Вълчо! -
защо ли...не ти вярвам, приятелю...
въпреки великолепния стих...
нашата болка си я носим, но сме пристан и за болката на другия... -
Аги...
не винаги мартенският сняг се топи бързо...
погледни към прясно навятите върхове, където са най-силните ветрове...
Поздрав за стиха и откровението, аз лично не бих написала такова признание, ще ми липсва смелостта...Аги... -
Всеки от нас е малко или много такъв!
Поздрави за Истинския стих, Вълчо! -
Не е егоизъм. Човек не би могъл да понесе всичката болка на света. Да се предпазиш от чуждата болка е инстинктивна защитна реакция на организма. Всеки ден минавам край некролози, разлепени по улиците. Ако от всеки ме болеше толкова, колкото ме боли от този на майка ми, сърцето ми щеше да се пръсне от мъка.
Поздравления за творбата. Силно, дълбоко, затрогващо!!! -
Поздрав!
-
И аз съм егоист!
Но го забравям,
когато хубавото
трябва да призная!!! -
Всички сме егоисти.
Но не всеки си признава.
Чест ти прави, Вълчо!
Поздравления! -
Страхотно е. И вярно, разбира се. Поздрави.
-
Да! Прав е единият вълк! Очаквам да чуя, какво мисли другият в теб!
Поздравления, Вълчо! -
Обичам поезията ти!
В момента действа като балсам за душата ми!
Поздравления! -
Вярно,но тъжно
-
егоизмът е типично човешко качество.
благодаря, човеко! -
Човешко си е...
-
Лошо нема! И егоистите са хора!
-
благодаря за предложенията, Домат...!
за мене е чест, че се спираш на моята незначителна страничка...
благодаря и на всички останали, уважили "ДВАТА ВЪЛКА"!!!
бъдете здрави!
-
"Добро признание, Егоп.
Първа строфа последен ред не е ли по-добре:
"изчезва след миг зад превала..."
Трета, втори ред:
"като че са по-плитко копани" - (за това не съм особено убеден)
Поздрав. -
Всички сме по малко егоисти! Казано е, че човек може да почувства истински болката чак когато го застигне!!! Много си прав, Вълчо!!! Този стих е тежък... истината тежи!
-
Един егоистичен поздрав и от мен)))
-
Толкова истинки е стиха ти, че чак присяда на гърлото...
Поздравления, Агоп... -
Силно написано!
Човеците,принадлежащи на тълпата,на общото стадо,не мислят за нищо друго освен за своето консуматорство и живуркане. -
Страхотен си!
На чужд гръб и сто тояги са малко... нли?
Поздравления! -
Сърдечен поздрав, Агоп!
...сянка от клонка на бор върху пряспата слиза, бавно топи се тъга и земята излиза-сънена,черна и готова за плод, всеки посява своя живот... трепка по крехката плът светлата шарка на моята риза...
Благодаря ти за двата прекрасни стиха! Много щастие и обич...! -
И всяка мъка е сама за себе си,
а щастието все е споделено-
защото след изстрадана усмивка
отминалото не е тъй солено... -
Хубаво стихотворение!
-
Невероятен си!
Един от най, най-хубавите ти стихове!
Хиляди прегръдки и на двата вълка!!!
Много силно,
мноооооого................!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! -
Вълча ти работа!
Хвана ме за гушата този стих!
Поздрав, Агоп!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
