Токчета
Не искай да влизаш в обувките ми.
Не ти отиват високи токчета!
Равновесието изисква гръбнак
докато стъпваш по многоточия.
Много е лесно да навехнеш глезен,
когато се спънеш в своите думи.
(капани за лично безхаберие
и разни други его-приумици)
Защо ли не обуеш пантофите
на тривиално тихата си вечер?
Цитирай нещо от философите.
Прегърни жена си. Налей ѝ амер*.
Оназ дръзко разголена истина
нека жули токчета по паважа.
Винаги ще се намерят праведни
да посочат с пръст и да я накажат.
Даже малка е пак главоболие!
Набива в очи уверена походка.
Много дълго и упорито мълчи.
Няма навик да плаче, нито да охка.
И е дръзка, туй по всичко личи.
Стреля с поглед, без предисловия.
Смехът ѝ от мъка често горчи -
(няма да каже, кой е виновен.)
Заспива мъглата над нощния град,
а ти навярно и буден сънуваш
пеещи токчета сред сив листопад.
Жената до теб на сън се вълнува.
Всъщност, с моите обувки танцува.
____________________________
*амер - отлежал коняк
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъки Все права защищены
