3 мая 2015 г., 16:13  

Токчета 

  Поэзия » Другая
980 0 14

Не искай да влизаш в обувките ми.

Не ти отиват високи токчета!

Равновесието изисква гръбнак

докато стъпваш по многоточия.
Много е лесно да навехнеш глезен,

когато се спънеш в своите думи.

(капани за лично безхаберие

и разни други его-приумици)
Защо ли не обуеш пантофите

на тривиално тихата си вечер?

Цитирай нещо от философите.

Прегърни жена си. Налей ѝ амер*.
Оназ дръзко разголена истина

нека жули токчета по паважа.

Винаги ще се намерят праведни

да посочат с пръст и да я накажат.
Даже малка е пак главоболие!

Набива в очи уверена походка.

Много дълго и упорито мълчи.

Няма навик да плаче, нито да охка.
И е дръзка, туй по всичко личи.

Стреля с поглед, без предисловия.

Смехът ѝ от мъка често горчи -
(няма да каже, кой е виновен.)
Заспива мъглата над нощния град,
а ти навярно и буден сънуваш
пеещи токчета сред сив листопад.
Жената до теб на сън се вълнува.

Всъщност, с моите обувки танцува.

____________________________

*амер - отлежал коняк

 

© Лъки Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Идвам, за да ви кажа огромното си благодаря, Ани и Андромаха! Благодаря за истинските коментари и подкрепата ви! Признавам, че моите стихове нямат чернови, не броя срички и...следват свой ритъм. Пишат се сами. Аз съм само моливчето, което ги изписва за две-три минути.НО, разбирам, че е време да укротя бликналата емоция. Повече от необходимо е, да сложа строгите очила, преди да публикувам.Не зная дали ще успея, но обещавам да не преставам да опитвам.
    Благодаря от сърце, че отделихте от времето и енергията си за мен!Оценявам високо жестът!Желая ви усмихнат ден, изпълнен с вдъхновение!
  • Скъпа Лъки, поезията за мен е хоби и не мога да ти дам професионално мнение, но това, което ми направи впечатление е, че има много малко римни двойки в стихотворението, ритъмът на места е накъсан и се губи. Обаче и така идеята е много добра, за което те поздравявам! Най-много ги хареса:
    „..Няма навик да плаче, нито да охка.
    И е дръзка, не навежда очи.
    Стреля с поглед, без предисловия.
    Смехът ù от мъка горчи...”
    Отново ще се съглася с Белла, че съвършенство няма, но трябва да се стремим към него. Сърдечни поздрави от мен!
  • !!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря,Белла! Далеч съм от съвършенството.Старая се само, стиховете ми да не обиждат интелигентността на читателя. А, това не е малка отговорност,нали?
    Поздрав!
  • тъжно хубаво !
  • Благодаря, колеги,за прочита и добрите думи!
    Искрено благодаря на Andromaha и Анна Банчева!Вашите мнения са ми много важни, момичета!Много бих се радвала, да кажете, какво точно имате предвид относно "изпълнението". Приемам критики и считам, че те са един от способите за усъвършенстването ни.
    Желая на всички светъл Гергьовден и много, много вдъхновение!
  • "Все ще се намерят праведни
    да я посочат с пръст и да я накажат."

    Облечени са мислите във гняв
    в ръката камък грапав и студен.
    На челото не пише кой е прав,
    а хвърлиш ли го себе си бележиш
    с греха на съдещ сламката у другите,
    а своята греда да неглижираш.
    Безгрешността - идея - фикс безумие,
    омразата човешка режисира...

    Аплодисменти и от мен за прекрасната творба!Много ми допадна и идеята и реализацията.
  • Лъвчето е станало Лъвица, много си пораснала, много! Браво ти!!!
  • "Моята истина силно кърви.
    Оцветява съдби.." Импонира, както и целия текст! Браво!
  • Колкото и да изглежда невероятно, споделям мнението на Белла. От мен - 6 заради идеята!
  • Такава трябва да бъде истината.
    Определено си струва да се прочете.
    Поздрави!
  • Хареса ми!
  • "Онази разголена истина
    нека жули токчета по паважа.
    Все ще се намерят праведни
    да я посочат с пръст и да я накажат."

    Върна ме към казаното от Христос, Лъвице! Да видим кой ще хвърли първи камък по Истината...? Едва ли това ще съм аз.

    Поздравление!
  • Браво!
Предложения
: ??:??