14 апр. 2011 г., 00:40

Чуждите обувки

1.1K 0 0

 

Въздух не стига да кажа

Жаден,  усещам паважа

Солени са на хората сълзите

а другите са част от мечтите

 

Не искай от мен да желая

Чужди роли аз не играя

Искам своя въздух моята воля

Дотегна  ми вече

Не искам да моля

 

Въздух не стига да кажа

Че искам аз да покажа

На себе си себе си

 

Със сляпа вяра и със всеки  ден

Отдалечавам се от мен

Следващ  графици, манипулативни трафици

Пореден номер в  списък

Душата ми превърна се във писък

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кефор Потрати Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...