Обърни се и виж:
ненаситният гларус е на прозореца.
Почуква, намига ти, почуква пак…
Иска нещо да каже.
Представяш ли си да проговори?
Не, не си представяй - току що отлетя…
Какво ти е? Защо си така отнесена?
Затвори прозореца!
Да не би в гларуса да съзираш познати черти?
Бъди предпазлива!
Може в мен да се преобрази…
Отвориш ли му…
Виж – идва пак,
но не е дошъл за трохи…
© Красимир Чернев Все права защищены