26.04.2013 г., 23:51

Чукане по стъклото

1.2K 0 1

Обърни се и виж:

ненаситният гларус е на прозореца.

Почуква, намига ти, почуква пак…

Иска нещо да каже.

Представяш ли си да проговори?

 

Не, не си представяй - току що отлетя…

 

Какво ти е? Защо си така отнесена?

Затвори прозореца!

Да не би в гларуса да съзираш познати черти?

Бъди предпазлива!

Може в мен да се преобрази…

Отвориш ли му…

Виж – идва пак,

но не е дошъл за трохи…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...