Чукарите ми

Поэзия

487 0 9

Магията на моето детство,

онези врачански чукари,

исполини отгоре надвесени,

катерушки мои незабравени ...

Все още сте в мен,

непоклатимо изправени,

лазя по вас всеки ден,

но все по-стръмни сте, вярвайте ...!

Не, не се снишавайте,

длъжен съм докрай да излазя,

нося на гърба си още камъни,

сред чукари нося душата си ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

koli4a (Никола Апостолов)

Ах тези врачански чукари!
" нося на гърба си още камъни,
сред чукари нося душата си..."
Харесах и оценявам, Вальо! Поздрави от мен!!

2015-10-20T20:48:46+03:00
valqka (Валентин Василев)

Валери, Сеси, трогнахте ме! Сърдечни благодарности!

2015-10-20T16:44:35+03:00
странница (Сеси)

Никога не трябва да се предаваме, колкото и високи да се чукарите пред нас! Поздравления за духа и стихотворението!

2015-10-20T16:38:30+03:00
valqka (Валентин Василев)

Солвейг, Таня, стоплихте душата ми! Признателен съм ви!

2015-10-20T16:15:03+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Да, носим чукарите в душите си и се катерим нагоре. Толкова нависоко, колкото са ни възможностите.

Хареса ми!

2015-10-20T16:07:17+03:00