Чукарите ми

Poesía

486 0 9

Магията на моето детство,

онези врачански чукари,

исполини отгоре надвесени,

катерушки мои незабравени ...

Все още сте в мен,

непоклатимо изправени,

лазя по вас всеки ден,

но все по-стръмни сте, вярвайте ...!

Не, не се снишавайте,

длъжен съм докрай да излазя,

нося на гърба си още камъни,

сред чукари нося душата си ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

koli4a (Никола Апостолов)

Ах тези врачански чукари!
" нося на гърба си още камъни,
сред чукари нося душата си..."
Харесах и оценявам, Вальо! Поздрави от мен!!

2015-10-20T20:48:46+03:00
valqka (Валентин Василев)

Валери, Сеси, трогнахте ме! Сърдечни благодарности!

2015-10-20T16:44:35+03:00
странница (Сеси)

Никога не трябва да се предаваме, колкото и високи да се чукарите пред нас! Поздравления за духа и стихотворението!

2015-10-20T16:38:30+03:00
valqka (Валентин Василев)

Солвейг, Таня, стоплихте душата ми! Признателен съм ви!

2015-10-20T16:15:03+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Да, носим чукарите в душите си и се катерим нагоре. Толкова нависоко, колкото са ни възможностите.

Хареса ми!

2015-10-20T16:07:17+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0