Чукарите ми

Poesía

483 0 9

Магията на моето детство,

онези врачански чукари,

исполини отгоре надвесени,

катерушки мои незабравени ...

Все още сте в мен,

непоклатимо изправени,

лазя по вас всеки ден,

но все по-стръмни сте, вярвайте ...!

Не, не се снишавайте,

длъжен съм докрай да излазя,

нося на гърба си още камъни,

сред чукари нося душата си ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

koli4a (Никола Апостолов)

Ах тези врачански чукари!
" нося на гърба си още камъни,
сред чукари нося душата си..."
Харесах и оценявам, Вальо! Поздрави от мен!!

2015-10-20T20:48:46+03:00
valqka (Валентин Василев)

Валери, Сеси, трогнахте ме! Сърдечни благодарности!

2015-10-20T16:44:35+03:00
странница (Сеси)

Никога не трябва да се предаваме, колкото и високи да се чукарите пред нас! Поздравления за духа и стихотворението!

2015-10-20T16:38:30+03:00
valqka (Валентин Василев)

Солвейг, Таня, стоплихте душата ми! Признателен съм ви!

2015-10-20T16:15:03+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Да, носим чукарите в душите си и се катерим нагоре. Толкова нависоко, колкото са ни възможностите.

Хареса ми!

2015-10-20T16:07:17+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0