20 oct 2015, 13:10

Чукарите ми

  Poesía
485 0 9

 

 

 

 

Магията на моето детство,

онези врачански чукари,

исполини отгоре надвесени,

катерушки мои незабравени ...

 

Все още сте в мен,

непоклатимо изправени,

лазя по вас всеки ден,

но все по-стръмни сте, вярвайте ...!

 

Не, не се снишавайте,

длъжен съм докрай да излазя,

нося на гърба си още камъни,

сред чукари нося душата си ...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах тези врачански чукари!
    " нося на гърба си още камъни,
    сред чукари нося душата си..."
    Харесах и оценявам, Вальо! Поздрави от мен!!
  • Валери, Сеси, трогнахте ме! Сърдечни благодарности!
  • Никога не трябва да се предаваме, колкото и високи да се чукарите пред нас! Поздравления за духа и стихотворението!
  • Солвейг, Таня, стоплихте душата ми! Признателен съм ви!
  • Да, носим чукарите в душите си и се катерим нагоре. Толкова нависоко, колкото са ни възможностите.

    Хареса ми!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...