Чукарите ми

Poetry

482 0 9

Магията на моето детство,

онези врачански чукари,

исполини отгоре надвесени,

катерушки мои незабравени ...

Все още сте в мен,

непоклатимо изправени,

лазя по вас всеки ден,

но все по-стръмни сте, вярвайте ...!

Не, не се снишавайте,

длъжен съм докрай да излазя,

нося на гърба си още камъни,

сред чукари нося душата си ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koli4a (Никола Апостолов)

Ах тези врачански чукари!
" нося на гърба си още камъни,
сред чукари нося душата си..."
Харесах и оценявам, Вальо! Поздрави от мен!!

2015-10-20T20:48:46+03:00
valqka (Валентин Василев)

Валери, Сеси, трогнахте ме! Сърдечни благодарности!

2015-10-20T16:44:35+03:00
странница (Сеси)

Никога не трябва да се предаваме, колкото и високи да се чукарите пред нас! Поздравления за духа и стихотворението!

2015-10-20T16:38:30+03:00
valqka (Валентин Василев)

Солвейг, Таня, стоплихте душата ми! Признателен съм ви!

2015-10-20T16:15:03+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Да, носим чукарите в душите си и се катерим нагоре. Толкова нависоко, колкото са ни възможностите.

Хареса ми!

2015-10-20T16:07:17+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0