Изгаряха на клада телата.
И вопли, и пушек, и смрад.
Като парцалени кукли горяха,
И димът се стелеше над тях.
Трупове без лица, без имена,
Увити в черги, хвърляни без жал
В трапа със съскащи, вонящи меса,
За да се превърнат в пепел и жар.
Чума е. Живите са мъртви,
Мъртвите са дим и стенания,
Земята е ад, небето е зараза,
Чума е. Животът е отчаяние. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.