nevestulka (Ваня Накова)
109 47
13.07.2016 г., 8:54 ч.  

Чума 

  Поезия » Друга
453 1 4

Изгаряха на клада телата.

И вопли, и пушек, и смрад.

Като парцалени кукли горяха,

И димът се стелеше над тях.

 

Трупове без лица, без имена,

Увити в черги, хвърляни без жал

В трапа със съскащи, вонящи меса,

За да се превърнат в пепел и жар.

 

Чума е. Живите са мъртви,

Мъртвите са дим и стенания,

Земята е ад, небето е зараза,

Чума е. Животът е отчаяние.

 

Но вековете отмиват скръбта,

И луната пречистена изгрява,

Забравила мириса на плътта,

Цвъртяща в траурната клада.

 

И вървим пак по тая изтерзана земя,

Без да помним предишните страдания,

Заслепени от охолство, разгул и суета,

Оглушали за древните предания.

 

И пак сме тук – хора без лица и имена,

Живи трупове с вонящи в душите рани,

Мъртви сме, но чумата пощади нашите тела,

Чумата този път разяде нашето съзнание.

© Ваня Накова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??