Чума
Изгаряха на клада телата.
И вопли, и пушек, и смрад.
Като парцалени кукли горяха,
И димът се стелеше над тях.
Трупове без лица, без имена,
Увити в черги, хвърляни без жал
В трапа със съскащи, вонящи меса,
За да се превърнат в пепел и жар.
Чума е. Живите са мъртви,
Мъртвите са дим и стенания,
Земята е ад, небето е зараза,
Чума е. Животът е отчаяние.
Но вековете отмиват скръбта,
И луната пречистена изгрява,
Забравила мириса на плътта,
Цвъртяща в траурната клада.
И вървим пак по тая изтерзана земя,
Без да помним предишните страдания,
Заслепени от охолство, разгул и суета,
Оглушали за древните предания.
И пак сме тук – хора без лица и имена,
Живи трупове с вонящи в душите рани,
Мъртви сме, но чумата пощади нашите тела,
Чумата този път разяде нашето съзнание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Накова Всички права запазени
