21 авг. 2009 г., 23:46

Чуваш ли, как се буди градът... 

  Поэзия » Другая
630 0 7

 

Чуваш ли как се буди градът,

как замислени хора вървят,

крачат в делника свой и очакват.

Търсят, искат, рушат,

в своя свят молекулнопознат

и преливат в тълпата. И плачат.

Не мисли, че се молят на здрача

да ги скрие от всичко за миг.

Не мисли, че за сънища плачат…

И на порции бързо валят

вратовръзки, карирани ризи,

на червено минават, грешат

и треперят от нова ревизия.

Чуваш ли тоя шум

от натиснати клаксони,

от заводи, трамваи  и смях –

пак е буден градът,

а  със него ти – здраво сраснала

и  трепереща с градския страх.

Ти си някъде там, между ризите,

между клаксони и коли

и с комична страхливост

очакваш ревизия,

и в сърцето ти нещо боли.

Ще успееш ли, с мъничко искреност,

да откриеш къде си сега

и за миг да въздъхне, пречистена,

онемялата в тебе душа…

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??