Чуваш ли, как се буди градът...
Чуваш ли как се буди градът,
как замислени хора вървят,
крачат в делника свой и очакват.
Търсят, искат, рушат,
в своя свят молекулнопознат
и преливат в тълпата. И плачат.
Не мисли, че се молят на здрача
да ги скрие от всичко за миг.
Не мисли, че за сънища плачат…
И на порции бързо валят
вратовръзки, карирани ризи,
на червено минават, грешат
и треперят от нова ревизия.
Чуваш ли тоя шум
от натиснати клаксони,
от заводи, трамваи и смях –
пак е буден градът,
а със него ти – здраво сраснала
и трепереща с градския страх.
Ти си някъде там, между ризите,
между клаксони и коли
и с комична страхливост
очакваш ревизия,
и в сърцето ти нещо боли.
Ще успееш ли, с мъничко искреност,
да откриеш къде си сега
и за миг да въздъхне, пречистена,
онемялата в тебе душа…
© Ивайло Цанов All rights reserved.
