Чуваш ли как се буди градът,
как замислени хора вървят,
крачат в делника свой и очакват.
Търсят, искат, рушат,
в своя свят молекулнопознат
и преливат в тълпата. И плачат.
Не мисли, че се молят на здрача
да ги скрие от всичко за миг.
Не мисли, че за сънища плачат…
И на порции бързо валят
вратовръзки, карирани ризи,
на червено минават, грешат ...