10 апр. 2006 г., 23:51

Чувства..

1.1K 0 3

Студено е във моя дом,

студено е и в моята душа...

 

Защо получи се така?

Защо допусна да се случи всичко това?

Всички казват ми  от любовта боли, но сладка

болка е помни...

А сега кой ще ми помогне да запаля угасналия огън в

Моята изстрадала душа!

Чувствам се ограбена ...

Нима не разбирате!

Думите са малко да опиша болката превзела моята душа,

трудно е но искам да се боря!

Трудно е но искам да си върна любовта!!!

Какво е любовта?

Защо от нея толкова боли,

че забравяме всичко друго на света...

Безсилна се отдадох на отчаянието си,

на обидата и унижението превзели и ограбили ме...

Прости ми че се държах така, но това са чувствата във моята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромира Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за хубавите коментари. За мен значи много че ме четете
  • Колко много скръб,Дианче...
    Събери изстрадалата си душа парченце по парченце,поеми въздух,усмихни се на сила....
    Колко банална и досадна е фразата ,че времето лекува.Сигурна съм , че не допускаш колко е вярна ,обаче!
  • Диана стихотворението ти е хубаво,пълно с чувства.Тая несподелена любов не трябва да я оставяме да ни довърши нали?

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...